Сряда е любимия ми ден от седмицата, за което винаги се сещам в четвъртък, при това следобяд, когато силното усещане за махмурлук поотмине малко и мога спокойно да рекапитулирам мизерствата от предишната вечер. Причината за тая ми любов към срядата се таи най-вече в една организация, в която членувам горе-долу от как пристигнах на този ветровит остров. Същата организация е посветена изцяло на сряда и основната й дейност се състои в това че ние, едни хубави, млади момчета, се събираме в градината на един от университетските барове, и даваме всичко от себе си да си изпием тежестта в бира. Не успяваме, но болката в главата ми тази сутрин ми подсказва, че снощи поне съм се приближил опасно близо до тая възвишена цел.

Вчера инициирахме нови членове, принуждавайки ги да отидат до един от колежите на университета (хубаво, колежи са, всеки който се опитва отчаяно да разбере къде уча вече може да сведе списъка до три учебни заведения) , да направят пирамида от тела, да прибягат обратно и да изпият, както следва, първият - един ярд бира (ако принципът не ти е познат го провери в Уикипедия), втория - две халби пенлива течност, примесена както си му е реда с водка и други гадости, и третия - осем шота. Всичко това, разбира се, на екс. На Марк, който до сега не беше идвал понеже ходеше на работа в сряда, му се паднаха халбите, на Тим, който не идваше щото Марк не идвал, му се паднаха шотовете, а на Хубавия Роб, който не познавах, му се падна ярда. Хубавия Роб в следствие на ярда повърна неколкократно, отиде, преоблече се и пристигна за продължение.

Мисля, че бях пиян още в края на първата фаза, понеже си спомням само, че в 7 и нещо направихме едночасов антракт, в който с Марк ходихме да пикаем в една кръчма, където уелсец с дълга брада ми диша във врата докато бях на писоара и след това обяснява, че българите последни имали империя, с което се съгласих с риск за живота си. В последствие грухнахме по една пица при един мазен арабин, който не умее да говори английски много добре, но за сметка на това прави хубави и евтини пици, и се насочихме към бара за продължение. От тук до дискотеката спомените ми се губят - днес ми бе напомнено от една германка, която живее над мен, в апартамента на Джордж, че с Марк сме направили твърде неуспешен опит да я убедим да дойде с нас на дискотека. Тя се отказала заради общата миризма на джибри, която се носела от нашите добре почерпени особи, и много правилно.

Помня също така, че бяхме трагично изгонени от дискотеката с мотива, че не можем да си стоим на краката, което си е съвсем вярно, но ние направихме няколко повторни опита да влезем, докато не ни заплашиха с полиция и ние не отидохме да ядем картофи с майонеза, което е винаги забавно и интересно преживяване, особено когато си много пиян.

Марк някак успя да остане в дискотеката, понеже бил открит припаднал в коридора тази сутрин от Джордж. Твърде впечатляващо. Джордж твърди, че Марк снощи се обадил към 3 по телефона да попита къде му е колата и дали не е открадната. За сведение на читателя, Марк принципно не притежава такова МПС, а това, което съм го виждал да кара, стои през деветдесет и девет процента от времето в родния му Нюкясъл. Нищо, формата е временна, класата е вечна...

След един час имам formal. Събитието formal се състои в следното: един куп младежи си обличат костюми и отгоре си слагат роби, като в следствие на тая манипулация и доста неприятния северен вятър сбирщината им прилича на страничния наблюдател на сцена от Хари Потър. След това с кански крясъци се нахълтва в специално подготвена зала, където срещу смешна сума пари ти се дава да ядеш, като в замяна стоиш прав докато разни ръководни кадри на колежа ти произнасят прочувствени речи, след което попейваш там песен, чийто текст не знаеш, и произнасяш клетва, която не те интересува. След това изпиваш и предварително закупено шише вино и вечерта обикновено към девет-десет се пренася в бара, където пияни хора с костюми (тогите от благоприличие се оставят обратно в стаята, по-сръчните намират време и да се преоблекат в нещо по-подходящо за запой, демек всичко, което не е официален костюм). Поради тая перспектива на социалния ми небосклон съм принуден да огранича днешното си писание до тук.