Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01.2008 15:40 - Българският студент в чужбина и чужбината в българския студент
Автор: uncharted Категория: Лични дневници   
Прочетен: 386 Коментари: 0 Гласове:
0



Тъкмо бях на лекция по конституционно право, което по принцип ми въздейства много добре заради факта, че изучавам конституцията на страна, която няма писана такава. Това е нещо като другия ми любим предмет - конституционно право на ЕС, който, както показа френският опит, също няма конституция. Така или иначе и двата предмета са интересни понеже илюстрират нагледно какви безобразия могат да вършат парламента в Уестминстър и бюрокрацията в Брюксел, без никой законово да може да им попречи. Като пример често се дава фактът, че ако английският (британският, за да сме точни) парламент днес приеме закон, според който всички синеоки бебета трябва да бъдат екзекутирани, то утре ще се очаква полицията просто да изземе съответните бебета и да ги заколи на улицата. Което е забавно и, за радост, напълно невъзможно поне от политическа гледна точка.

Anyway, както казват новите ми земляци и (за съжаление) твърде много от старите ми такива, мисълта ми не беше за английската конституция, а за българските студенти в чужбина, които винаги са предизвиквали интереса ми като социална прослойка. Преди време, още лятото, написах една статия в един вестник, с която високопарно оплюх една facebook група, в която разни младежи обвиняваха целия свят в анти-българска конспирация и правеха исторически констатации с нечувана категоричност. От цялата работа естествено произлизаше извода, че от нас по-умни и по-хубави няма и, любимото ми, че всеки чужденец е тъпоумно лайно, не си дало зора да учи за Калоян, Ахелой и битката при Дойран.  Също така в разговори с други българи винаги съм се опитвал да затвърдя идеята, че тия хора, западняците, не ще да са толкова прости щом са ни задминали с няколко обиколки.

Мина известно време. От компанията, с която едно време кръстосвахме варненските кръчми, повечето се разселихме - кой в Англия, кой в Щатите, кой в Германия. Някои са там с идеята да останат (към тая група ведро се причислявам и аз), други - да си вземат кетапа за получено по-добро образование и да се върнат в България. Нищо лошо. Всеки се уреди както може, някои са доволни, някои не са, но като цяло животът си тече както обикновено. Естествено, зимата се прибрах на родна земя с идеята предимно да пия ракия и да ям шкембе чорба, понеже западната цивилизация за съжаление още не се е докопала до тия блага.

Още на втория ден се изсипах в любимото си кафене до гимназията, което за съжаление след Нова година преустанови съществуването си, явно понеже вече ме няма да правя оборот с петчасовите си посещения. Там ме чакаха предимно непознати лица, които с ученическо безгрижие праскаха белот вместо да учат за матури или каквото там правят сегашните ученици. Там беше и Пепито, когото познавам. Стоеше човекът и си пиеше кафето, пък аз нямах с кого да си приказвам и реших да се прежаля и и аз да си пия кафето с него. В следващите двадесет минути отговорих на няколко безумни въпроса, като например:

Снобари ли са англичаните?
Не, не са снобари. Идеята за англичаните като снобари произтича най-вече от вицовете за сър Джон и американските филми, в които високомерен човек с перука и лондонски акцент самодоволно гърми по американски дечица докато си яде закуската. Нормалните англичани водят произволни разговори с произволни хора в кръчмата и запушват мивката като мият чинии, за да пестят  от вода. Също така не звучат като кралица Елизабет.

Не са ли много глупави? Щото е известен факт, че ние сме най-умните.
Нямам представа от къде точно произтича идеята, че българите били най-умните хора на света, пък видиш ли разните там англичани, французи и американци били прости парчета, които не могат и връзките да си вържат без инструкции. Докато поне аз бях в гимназия, при това - уж елитна и уж езикова - се нагледах на разни образи, които не знаеха какво означава "тиранин", не можеха да посочат Азия на карта на света и говореха български все едно са го учили по някоя от ония касетки "Релакса" (без да са от малцинствен произход). Чак толкова впечатляващо умни хора не съм срещал, освен може би едно момиче, което в последствие отиде в МГ и взе да печели математически състезания. Иначе допускам, че средният брой книги, които моите съученици бяха прочели за петте години в гимназията гравитира някъде около числото 3, от които 2 да са били с картинки.

В същото време тук съм в състояние да водя интересни дискусии за литература, архитектура, шах и разни други теми, за които преди си чешех крастата предимно като си водех въображаеми диалози в главата. Смея даже да твърдя, че англичаните като народ повече разбират и от футбол, понеже споровете по тая тема са по-често за индивидуални качества на футболисти и тактики, от колкото обичайните сърцати попържни и спорове за оня мач 63-та година, дето наш"те биха ваш"те 6-3.

Иначе и на принципно основание ще отбележа, че Германия има 95 лауреати на Нобеловата награда, Обединеното кралство - 114, а САЩ - обикновено сочени като най-прости сред простите - 304. България, оптимистично погледнато, има половин.

Е значи в крайна сметка тук щеше да ти е по-добре?
Ни най-малко. Този въпрос ми беше зададен след като отбелязах безусловната си любов към сърмите, шкембе чорбата, лютите чушки, дискотеките, които не затварят в 2 часа и разни други такива работи.  Великобритания, както и повечето развити страни, които са редовна дестинация за българския студент, предлагат по-добри шансове за реализация, имат общо взето по-разбрано население и не те оставят с впечатлението, че си в някой закътан кът на Галактиката, който все се опитва да се домогне до голямата евробаница. Да не говорим, че пътищата не приличат на Хирошима на деня след онзи хубав 6 август и че шофьорите не изпитват желание да ме сгазят при първа възможност.

Така че тук си ми е добре, thank you very much.

За радост Пепито го зовеше някакъв час, а пък аз реших вместо това да пия Кока-Кола и да си приказвам с разни други хора, без да засягам чуждестранната тема, което се оказа доста по-интересно. След няколко дни вече цялата тайфа чуждестранници се изсипа във Варна, аз започнах да се напивам и излагам все повече, но в редките случаи, в които обръщах внимание какво ми се говори забелязах едно ядно негодувание срещу чужденеца. Немецът бил принципно шовинист, не признавал други освен немците; американецът бил тъпак, и т.н и т.н. Тези ми съученици, които бяха останали тук, най-редовно ме питаха има ли други българи в региона и аз отговарях отрицателно, щото даже и да има не дружа особено с тях. Получавах състрадателни въздишки и умилителни погледи, все едно ако на дадено място няма българска диаспора, то не е истинско място, ами концентрационен лагер. Аз любезно изказвах теорията си, че ако исках да стоя с "убави, български момчета" щях да ида в университета в София; решавайки да е чужбина никога не съм си представял, че социалната ми среда ще е българска или дори частично българска - просто, даже с моите бегли познания по география, съм забелязал зависимостта че в повечето държави българите не са мнозинство.

В крайна сметка, насъбирането на всички тия идеи за чужденците води до резултата, че нашите "убави студенти и студентки си създават една доста изкривена представа за типа хора, които са германците, англичаните, холандците или американците. Обвиняват ги че не им обръщат внимание и съответно си заформят една скромна по размери булгартайфа, с която обикалят дрезденските (винаги съм харесвал думата), лондонски или бостънски заведения, за да споделят един на друг негативните си впечатления от случващото се от тях. На летището припряно обясняват, че "не е хубаво вънка, хич не е хубаво" и с нетърпение чакат датата на завършването си, когато отново ще нахълтат в малко обърканата родна територия и ще започнат животът, както си е бил преди висшето. Желание за асимилиране на поне част от чуждата култура съвсем естествено липсва, понеже никой не иска да е сухар/сноб/тъпанар като тях. После всички радушно отиваме в "Пикадили" и се блъскаме един в друг, псуваме под нос и плюем на улицата (последното ще си призная, че го правя и тук, когато никой не гледа) и я раздаваме по нашенски.

Пък аз все си мисля, че има разни черти на хората тук, които няма да дойдат зле на българина. Така например, много ми харесва тенденцията човек да си приказва с хора, с които не се познава. Или пък фактът, че излагациите от поредното напиване не се натякват с години напред, така че човек винаги при споменаването на определена дата или купон да започва да се чувства като обвиняем в дело за убийство. Или пък желанието на всички да си гледат своята работа.

Понеже писанието ми пак стана непосилно дълго ще завърша с факта, че не се гърчея, ни най-малко. Така например, намирам че българските жени превъзхождат българските във всяко едно отношение, освен може би класата, от която нашите new generation чалгарки така имат нужда. Освен това продължавам да отстоявам позицията си, че тук не знаят какво е нормално ядене и че ако в Англия времето беше съвсем маалко по-хубаво и имаше сърми, бяло саламурено сирене и шкембе чорба, то държавата им би била рай на Земята. 


Тагове:   чужбина,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: uncharted
Категория: Лични дневници
Прочетен: 15607
Постинги: 6
Коментари: 13
Гласове: 60
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031