Днес беше, като цяло, доста сбъркан ден, което нагледно се доказва и от факта, че утре имам упражнение (хубаво де, нещо подобно, tutorial му се вика принципно) в 9 сутринта и вместо кротко да спя, сънувайки договори и неправомерни увреждания, аз стоя и дрънча по клавиатурата. Причината за това е най-вече че не ми се спи. Отспа ми се в момента в който реших че заниманията ми със съответната академична литература са изчерпани. Но всичко с реда си.

Днес, както си му е реда, бях решил след лекцията да се отдам на омразната си дейност - пране - която освен че коства немалката сума от две британски лири е и изтощителна заради непрестанното дебнене за свободна пералня/сушилня. Вече приключил с тая си хигиенична задача, чието решаване впрочем беше породено най-вече от констатацията че от три дни ходя облечен изцяло в черно, понеже иначе бих бил понамирисвал, аз се прибрах в стаята си, елегантно си вдигнах краката на купчината боклуци върху бюрото и се заех настървено да разглеждам facebook и от време на време да хвърлям по един поглед на случая Plaumann, който няма да разяснявам в дълбочина, но все пак ще отбележа че обяснява защо законово няма как Бойко Борисов да накара Европейския съд да затвори "Кремиковци". В един момент реших да разглеждам и личните си страници на сървъра на университета (да, тук и такова чудо има) и с огромна изненада установих, че утре от 9 часа ще е добре да се явя на упражнение по облигационно право, по което от ваканцията, без да броим вчера, не съм поглеждал. Тая новина първоначално силно ме стресна, после ме трогна и накрая ме разочарова силно, понеже поради ранния час на това занятие ми се наложи да пропусна много хубавата понеделнишка вечер в един нелош селски клуб, където в понеделник ти дават халба бира за една лира. Нахвърлих се стръвнишки върху облигационното право.

Трябва да споделя, че използвам термина облигационно право прекалено правилно. В България има такава област на правното познание, която обединява в едно договорното право и деликта (деликта е оня тип ситуации, в които някой ти чупи носа или му се подхлъзваш на обелката от банан и в последствие го цоцаш съдебно до последно). Деликтът е елегантно разрешен с един член в някакъв кодекс, чието име забравих понеже родната юрисдикция, слава Богу, не ми е включена в учебната програма. В Англия е сравнително сбито обяснен в учебник, дълъг 1800 страници и съдържащ знайни и незнайни случаи и мнения по въпроса. Утрешното ми упражнение не е по деликт, а по договорно право, та следобедът си уплътнявах с Unfair Contract Terms Act, Sale of Goods Act и разни прецеденти, в които хора се опитват да излъжат други хора и съдът храбро им помага с мотива, че всъщност им пречи.

Към 5 реших, че това така не може да продължава, но пък съвестта ми (???) не даваше и дума да става все пак да се напия като чвор тази вечер, та реших да се обадя на един кюп други чужденци, които тази вечер щяха да ходят да хапнат някъде и да гледат филм. Те ме бяха известили за това си намерение преди няколко дни, водени повече от куртоазия, колкото от желание да се появявам. Това се дължи най-вече на факта че при последната ни среща една французойка прекъсна ерудираната ми дискусия по въпросите на формите и дължините на мъжкия полов орган, за да ми каже, че това е гнусно, и аз й казах да обсъжда путки щом толкова я вълнува, което явно във Франция не се приема добре. Така де, аз им написах, че с удоволствие ще ида, с ясното намерение никакъв да не се покажа, но в случая възможностите за социализация и живот отвъд границите на учебниците се простираха горе-долу до тях, та се прежалих.

Французойката, както и какъвто и да било помен от женско присъствие впрочем, отсъстваше и наместо това бях възнаграден с филипинец, литовец, португалец и турчин. Последните двама имаха твърде ограничени умения в областта на английския език, заради което и проведох дълъг разговор и с двамата, в който аз обяснявах че Турция няма място в ЕС по чисто географски причини, а те - че им е трудно да се адаптират в Англия. Като цяло им оставих впечатление на интересен и ерудиран млад човек. Трагедията започна когато се качихме на автобуса, понеже същите двама по някаква причина решиха, че той ще ги чака и заседнаха пред вратата да си приказват с някакви други аналфабети. Шофьорът явно имаше различно гледище по въпроса и отпраши с мръсна газ, оставяйки ги да гледат желано и да чакат следващия. Литовецът, видимо обезпокоен от това развитие на нещата, се развика да чака, шофьорът му отговори на местния диалект да не го занимава, каза му че си има своя работа и се изнерви баяджа. Литовецът му каза да си гледа пътя, в следствие на което шофьорът го осведоми че не държал оръфани хора като него да му говорят. Слава богу, литовецът последното не го разбра и се зае яростно да оборва аргумента ми, че шофьорът си върши работата и грешката е в нашите съратници. Филипинецът додаде, че сигурно на шофьора му се сере и по тая причина бърза да си стигне крайната дестинация.

В крайна сметка ги дочакахме, настанихме се в един неприлично централен ресторант, където аз ядох най-евтината манджа (оценена на безумните 9 лири) и пих най-евтината бира. В последствие всички решиха да изчисляват сметката около деветнадесет пъти, коментирайки анализа си на висок глас и развален английски. Привлякохме обилно вниманието, бях два пъти обвинен, че не съм дал достатъчно пари и в крайна сметка оставихме петдесет пенса бакшиш, които не дойдоха от моя джоб, понеже чисто и просто не бих ги дал. Самият филм беше доволно посредствен, което личи и от факта, че не мога да си спомня чия точно война се водеше. Том Ханкс го раздаваше сенатор-купонджия, който спасява Афганистан от лошите братушки като им урежда оръжия и накрая ефектно не успява да вземе сериозен бюджет за строене на училища в тая китна държавица. Наистина трогателно.

В крайна сметка си се озовах пак в самотната стая, където поне прочетох всички налични материали за утре и сега смятам, понеже успя пак да ми се доспи, да се тръшна в леглото си (от което, впрочем, мога да си пиша на компютъра, който е геометрически погледнато в другия край на стаята, но това е въпрос по като за утре).

Трябва да измисля нещо по-философско...

Така де, ще пропусна тия важни дебати

Хубав и интересен постинг.Браво.Предричам ти че ще бъдеш един от най интересните блогари.
Пожелавам ти успехи,давай все така.
А,забравих да се представя-Аз съм ученик,на 17 години съм,от 4 месеца имам компютър и се захласнах от новинарския сайт днес.бг,от скоро пиша в няколко блога.
Това съм аз!!!!!!
Поздрави-Гробаря