Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2008 01:11 - Вчера
Автор: uncharted Категория: Лични дневници   
Прочетен: 858 Коментари: 5 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Понеже неделята в Англия е традиционно ден, в който нищо не се случва, днес възможностите ми за среднощни развлечения са силно ограничени и практически се изчерпаха с едната бира в университетския бар. Останалата част от социалния си живот проведох през facebook, а в останалите не кой знае колко забавни часове от изминаващия ден или пуших цигари навън, понеже в стаята не може, или четох случаи, за да съм наясно когато утре се представя в целия си блясък на лекция по облигационно право. Четенето на случаи само по себе си не е сред най-запленяващите занимания на света, особено когато се прави в продължение на пет часа, та реших под тънкото заглавие "Вчера" да споделя какво се случи вчера.

Като начало беше предвидено да ходя на мач. Мачът почваше от 5, затова трябваше пиенето да се измести за сравнително ранен час и с Джордж бяхме на гарата още в 2, за да може най-късно в 3 вече да се наливаме с най-евтината възможна бира в Нюкясъл. С влаковете имаше някакъв проблем но чевръсто ни качиха на автобус, който за има-няма двадесет минути ни закара до големия град в региона. След известно лутане се намерихме с Марк, по призвание и той студент в нашия университет, който го играе своего роля гид из Нюкясъл, понеже е местен и е запознат с местоположението на кръчмите с народни цени. Шест хайнекена по късно се появихме със страшна скорост на St. James" Park и заехме обидно евтините си места на последния ред, където се заехме да пеем песни и да гледаме с жив интерес как черно-бялата армия 90 минути се мъчи да вкара на посредствения Болтън и не успява. При все нулевото равенство успяхме да си загубим гласа някъде в припяванията ""Black and White Army! Toon! Toon!"" и серенадите за рефера, който 52 000 човека единодушно определиха като чекиджия понеже Англия е политически коректна страна и не е хубаво да се счита, че педераст е обидна дума. С нетърпение очаквам онанизма да стане сексуална ориентация за да видя как ще се развие областта псуване на съдия.

Продължихме, съвсем разумно, с още бири и още един автобус, като помежду им получихме любезните извинения на National Express за цялата тая работа. Аз разказах на съратниците си за българските влакове и те казаха, че си правя ташак. Канени са на гости лятото, задължително ще ги кача на 8-часовото приключение от Варна до София.

Решихме че сме недостатъчно пияни и че ще ходим на дискотека, та се завлякохме на кухненско парти нейде из общежитието. Там дискутирахме усърдно мача и изпихме още по около 4-5 бири, та накрая малко ни се въртяха главите. За дискотеката имаше чутовна опашка, но повечето успяха да се шмугнат покрай охраната. Аз, разбира се, не бях сред тия останали и около един час висях в компанията на Алекс и Сам да чакаме ред и ние за веселие. Поне се запознах с твърде интересна група китайски студенти и ги помолих да научат съквартиранта ми на английски, за да мога да го накарам да прави пиле по съчуански. Те казаха, че и да го научат пак няма да ми направи и аз се съгласих, че не бих могъл да очаквам толкова много, особено след като така и не му дадох нито от консервите си със сърми, нито от бялото саламурено сирене, което майка ми така любезно пренесе през Европа, за да си го ям в кочинката.

Вътре нещата бяха малко по-весели и около половин час се блъскахме в произволни хора. Англичаните, които както обикновено бяха убийствено мнозинство в нашата компания (демек само аз не бях поданик на Нейно величество) се оглеждаха за женска плът, докато аз обяснявах на висок глас гледището си, че жените в тая държава имат ПРЕКАЛЕНО много плът. Това занятие ни омръзна твърде бързо и започнахме да пием бира след бира, докато у мен не се обади силното желание да пикая и да пуша цигари. С Алекс свършихме и двете и се качихме на балкончето на Студентския съюз (който в събота и неделя е дискотека, very useful indeed). Там обсъждахме безспорните достойнства на нашата катедрала-чудо и достигнахме до консенсус по въпроса че Париж не си струва и е надценен. После аз твърдях че Барселона е всичко, което Париж не е. После той усилено твърдеше, че не съм прав. После пък от никъде се появи някаква дама, която ни запита дали е проблем да стои при нас докато пуши. Ние казахме че не е и я запитахме какво мисли за Париж и Барселона. Тя каза, че нищо не мисли за Париж и Барселона понеже не е била и не се интересувала от архитектура. В последствие се оказа че не е студентка, а местна, и информира Алекс, че има много хубави очи. Алекс я погледна доста странно с хубавите си очи, а после тя любезно попита дали съм от Бирмингам, щото съм имал странен акцент. Аз съобщих че съм от по-далечко, тя каза че много би искала да отиде и в тоя момент ние се загряхме че тук ролите на половете са силно разменени, приключихме си цигарите и я оставихме да си търси нова жертва, за да можем да си продължим на спокойствие дискусията за Париж и Барселона, като по пътя си взехме още по бира.

На дансинга вече кипеше от оживление понеже Марк, вече силно опиянен, беше успял да награби анонимна млада дама и усилено се опитваше да провери дали може да й изсмуче вътрешностите с уста. Поне според мен тя имаше нужда от такова изсмукване, което си наблюдение споделих, като добавих че аз лично не бих я пипнал и с пръчка. Бях осведомен че тя била много хубава по принцип и че е позната на Джесика та да си трая, че да не стане кавга. Тим от своя страна също явно имаше амбицията да опознае интимно новата приставка към устата на Марк, но не съумя и беше замолен учтиво и от двете страни да ходи да си гледа работата, което и направи. Ние отразихме още по бира и аз започнах да си мятам безпомощно ръцете във въздуха, симулирайки танцувални движения. Не ми се смяха много, главно понеже и останалите момчета в групата вършеха същото. В два часа дискотеката затвори и по дългия път към общежитието, който по традиция взимаме пеша от икономически съображения, аз се веселях да пуша, а Джесика - да ме удря по главата, понеже така съм се самоубивал. Същата беше твърде кисела, тъй като външната й политика до този момент май беше насочена само към Марк, който видимо имаше намерение да прекара вечерта в компанията на познатата й. Казах на Джордж, че намирам всичко това за revolting. Той сви рамене многозначително и предложи да ядем бяло саламурено сирене, от което си донесох през ваканцията. Тук е момента да се отбележи, че Джордж има далечна връзка с Гърция и твърди, че сме балкански братя. С оглед на факта, че Джордж е с тридесет сантиметра по-нисък и е от Лийдс твърдението е малко абсурдно, но не бях в състояние да отрека очевидната ни родствена връзка и изядохме по две бучки сирене всеки в неговата кухня, след което се свалихме до по-долния етаж, където драматичните събития около любовния триъгълник се разплитаха с пълна сила, понеже всички страни не можеха да гледат от погълнатите количества пиво. Джесика оригинално открадна матрака на Марк и го скри в моята кухня, като в замяна на моето мълчание по въпроса обеща да не ме удря повече по главата. Аз се съгласих, понеже приятелството си е приятелство, ама мозъчното сътресение си е мозъчно сътресение. Марк си намери матрака и с помощта на всички останали си го пренесе в спалнята, докато девойката мълчаливо следеше събитията. В последствие двамата изчезнаха, а Джесика се напи до смърт и започна да се смее истерично. На мен света също ми се въртеше доста и Том, известен трезвеник, ми съобщи че съм изглеждал troubled. Аз реших да го възнаградя за това му наблюдение с бяло саламурено сирене. После разказах историята на живота си през последните години на Джордж, който умозаключи че нито българите, нито американците са разбрани хора. Аз се съгласих напълно. По-нататък, право да си кажа, не помня много, но със сигурност накрая избухна борба с водни пистолети и аз реших, че е дошло време за сън, та се оттеглих.

Наместо заключение на тоя въздълъг наратив ще отбележа, че изядената между абзаците на тоя пост консерва боб с наденица беше едно от най-отвратителните ми кулинарни занимания и че вече ще се фокусирам върху по-лесносмилаеми полуфабрикати, които не излизат от микровълновата с цвят на менструална кръв и миризма на фъшкия.

Толкова за днес. Впрочем, толкова и за вчера.


Тагове:   Вчера,


Гласувай:
0



1. buboleche - хахаха
21.01.2008 10:04
голяма скица си. Ще те чета :))
цитирай
2. анонимен - от гробаря
21.01.2008 16:56
Здравей,приятно ми е,честито и аз ще те чета.
Наричай ме гробаря.Имай предвид че често ще те чета и ще пиша
Поздрави-Гробаря
цитирай
3. uncharted - четете ме, аз колкото пъти съм го ...
21.01.2008 18:05
четете ме, аз колкото пъти съм го пробвал това занимание - винаги е интересно, само дето си забелязвам разни граматически грешки, които бая ме дразнят, ама такъв е животът.
цитирай
4. nessa - Тая...
22.01.2008 15:03
консерва с боб е най-гадното нещо, което може да се пробва в Обединеното Кралство... буа! Съчувствам ти. :))))))
цитирай
5. uncharted - моята не беше чист боб, беше боб с ...
22.01.2008 17:34
моята не беше чист боб, беше боб с най-отвратителната възможна наденица вътре. Иначе baked beans с хляб успявам да преглътна в дни на финансово нещастие.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: uncharted
Категория: Лични дневници
Прочетен: 15606
Постинги: 6
Коментари: 13
Гласове: 60
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031